Оправянето на българите от Цимисхий до Магнитски
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за
„ Досадно е да не можем сами да си оправим проблемите “.
Това е. Тава е историческото проклинание на българите – не могат сами да си вземат решение проблемите и с отворени прегръдки посрещат всекиго, който идва да им ги реши извън във вътрешността. Съгласен съм, че светът е цялостен с безкористни чужденци – обективни идеалисти, които не мислят за нищо друго, с изключение на за богатството и просперитета на такива тъмни балкански субекти като нас. Обаче…
Обаче ми е малко неловко да числя се към популация, която се подмазва наляво и надясно, единствено и единствено някой по-цивилизован от нея да пристигна и да я оправи. Може би с мен нещо не е наред, тъй като за мнозина това положение наподобява е напълно обикновено.
Ето в този момент и „ Магнитски “. Ние не можем да се оправим с проблемите си и ще се наложи да ни оправи Америка. За наше положително. Ние не можем да тръгнем сами по пътя на свободата и демокрацията (тези две неща постоянно не са едно и също) и по тази причина, отново за наше положително, някой би трябвало да ни хване за ръка и да ни поведе. Какво? Съмнявате се, че описите по „ Магнитски “ не преследват и тази цел, че единствено сочат корумпирани нарушители, за които има данни, че са рискови за човешките права?
Да чуем какво споделя един от безспорните престижи по тези въпроси – Даниел Смилов:
„ Санкциите по закона “Магнитски ” – към този момент подкрепени и с паралелни наказания от Англия - са политически послания на Съединени американски щати и сътрудниците им към избрани страни и техните общества... Санкциите са за човеци, само че посланието е за системата като цяло “.
Забележете: това не е акт на правораздаване, празненство на справедливостта и протекция на потиснатите, а политическо обръщение. Тоест не е толкоз значимо дали обещано лице ще може да прави избрани финансови интервенции на територията на Съединените щати (когато това не им харесва, американците го вземат решение и без черни описи, както стана с NEXO), едвам се режисира ориста на даденото лице в личната му страна, както и на лица, свързани по някакъв метод с него, лица, които са се отклонили от верния път.
Друг престиж – Евгени Кънев – прибавя:
„ Апропо, евентуално „ Магнитски ” ще бъде ключът и към сформиране на държавно управление на ПП-ДБ с поддръжката на …ГЕРБ. Иначе - в идващия списък… “
Какво в идващия лист? Подготвя ли се подобен? Какво се крие зад това многозначително многоточие? Ще попадне ли в „ идващия лист “ всеки палавец, който към момента не е попаднал? И в случай че ще има последващи описи, и в случай че в тях ще попадат още хора, при изискване че не се вразумят, ние от кое място знаем това? Откъде го знаят нашите водещи анализатори и коментатори?
Тоест „ Магнитски “ не преследва за съответни действия, а за това дали си от вярната или неправилната страна на историята, по този начин ли? И каква е задачата на „ Магнитски “ – „ въвеждането на лични наказания във връзка с лицата, виновни за нарушение на правата на индивида и на правилото на върховенството на закона “, както е по формулировка, или задачата е „ сформиране на държавно управление на ПП-ДБ “?
Интересна данна получаваме от Клуб Z.
„ В петък, редом с оповестяването на имената на Владислав Горанов, Румен Овчаров, Николай Малинов, Александър Николов и Иван Генов от Съединени американски щати, английското държавно управление също разгласи наказания - за две от лицата по първия лист " Магнитски " - Делян Пеевски и Васил Божков. В следствие дипломат Диксън уточни, че английското държавно управление има доказателства “.
Че давайте ги тия доказателства, де! Защо ги стискате? Не е редно да се укриват доказателства за закононарушения. Изобщо, дано който има доказателства, да сезира с тях прокуратурата, вместо да я упреква, че нищо не прави. Иначе току-виж сме си помислили, че доказателства няма, а да си помислим такова нещо е кофти за чистотата на посланието.
И в случай че някой към момента подозира, че нашите, локалните анализатори и коментатори нещо са се объркали по отношение на задачите и дилемите на описите „ Магнитски “, да чуем а десерт какво споделя и самият началник на Службата за съгласуваност на глобите в администрацията на президента Джо Байдън – Джеймс О’Брайън:
„ Санкциите по световния закон „ Магнитски “ имат за цел да подсилят избора на България, който задълбочава нейната интеграция в Европа и съдействието със международните компании, както и диверсификацията на енергийните източници ",
Да „ подсилят избора “? Да задълбочат съдействието със международните компании? Това е отлично, няма нищо по-хубаво от верния избор и съдействието с верните компании, само че дано не го назоваваме „ правораздаване “, тъй като някой може да се обърка.
Изречено от служител с сходен сан, това е парекселанс самопризнание от страна на претендиращата за най-голяма и най-съвършена народна власт в света, че демокрацията би трябвало да се направлява, да се подбутва, да не се оставя на спонтанната воля на народите. Как става това направляване? Как става това подбутване? Не мога да се отърся от чувството, че някой особено идва да ми каже по какъв начин да се държа на изборите през април.
Д-р Петър Москов го изяснява добре:
„ Законът " Магнитски " е американски лустрационен закон. Той съдържа не юридически, а политически критерии… Истинската линия на войната е против всички тях [олигарсите, корумпиращи системата] и изисква български закон „ Магнитски “. Изисква лустрация! “.
Обяснява го добре, въпреки че го прекарва през учението си за лустрацията. Лустрацията е алената нишка на неговото (и на партията му) политическо говорене, нещото, което се надява да го направи ослепителен, с цел да завоюва почитатели, па въпреки и още веднъж на крилете на линчуването и саморазправата. Впрочем, потвърдено е, че у нас най-лесно се печелят почитатели на тези криле, само че те не могат да стигнат повече от 10-15% и са извънредно непостоянни – ще те зарежат в мига, в който се впишеш по някакъв метод в статуквото, да вземем за пример в мига, в който влезеш в Народното събрание. Но другояче доктор Москов е изцяло прав. „ Магнитски “ е бухалка, чиято цел е не да ограничи действието на този или оня незаконен олигарх в Щатите, а да го жигосах (лустрира) в личната му страна, да свърже с него всички, които има за цел да опетни, и да даде мощен агитационен мотив в ръцете на съперниците му.
Наречете ме както желаете, само че извънредно ме нервира една съответна линия в пъстрата ни народопсихология – сервилното, робско очакване някой да пристигна да ни оправи, а ние да чакаме по тил с вирнати нагоре лапички:
Още през 10 век княз Светослав Игоревич идва да завладее България и ние викаме òправния византийски арменец и ослепителен пълководец Иоан Цимисхий на помощ. Той прогонва Светослав Игоревич, само че пък самичък не помни да си тръгне и изпадаме в положението на това, което по-късно прекомерно фриволно ще нарекат „ Византийско иго “.
Турците безчинства, грабят и изнасилват – къде си, Дядо Иване, да ни освободиш! Дори и децата в „ Под игото “ са наясно, че няма да се оправим, до момента в който не дойдат руснаците да ни оправят.
Както през 19 век чакахме руснаците да ни избавят от турците, по този начин в средата на 20 век се надахме Хитлер да ни събере етническите ни граници. По-голямо оправяне от това – здраве му кажи!
След това викахме комунистите да ни оправят и да ни спасят от фашистите. Комунистите се явиха във типа на Съветската войска.
После започнахме да викаме капиталистите да ни оправят и да ни спасят от комунистите. Станахме напълно като в анимационния филм на Доньо Донев „ Умно село “. Влязохме в Европейски Съюз и НАТО и видяхме, че там не текат реки от мед и масло, животът си е естествен, работен, би трябвало да се работи и всичко останало. Заедно със светлата страна (свобода, конкуренция, пазар) се насладихме и на тъмната (престъпност и корупция). Заблуждавал се е всеки, който е очаквал нещо друго, както се заблуждава и в този момент, когато продължава да има вяра, че раят на земята е вероятен.
Днес взорите ни отново са отправени с вяра към някакви треторазредни вносни служители да ни оправят и избавят от самите нас…
Аз в действителност доста благодаря, най-искрено благодаря на всички международни положителни сили, които през вековете са се опитвали да ни оправят – и на Византия, и на Османската империя, и на Руската империя, и на Третия райх, и на Съветския съюз, и на Европейския съюз, и на Съединените щати, – единствено че един човек (а и един народ), в случай че не успее да се оправи самичък, никой не може да му помогне. И даже и най-добронамерените шефове по-скоро ще му навредят, в случай че му лишават самодейността и отговорността за личната му орис.
Има един доста прекрасен конкурс за християнска журналистика, на който аз до момента два пъти съм бил в журито. Той се назовава: „ Казвайте истината “. Да казваш истината е едно положително начало, универсално начало, с което можеш да подхванеш какво ли не. Е, аз споделям истината, пък вие си мислете каквото желаете. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
„ Досадно е да не можем сами да си оправим проблемите “.
Това е. Тава е историческото проклинание на българите – не могат сами да си вземат решение проблемите и с отворени прегръдки посрещат всекиго, който идва да им ги реши извън във вътрешността. Съгласен съм, че светът е цялостен с безкористни чужденци – обективни идеалисти, които не мислят за нищо друго, с изключение на за богатството и просперитета на такива тъмни балкански субекти като нас. Обаче…
Обаче ми е малко неловко да числя се към популация, която се подмазва наляво и надясно, единствено и единствено някой по-цивилизован от нея да пристигна и да я оправи. Може би с мен нещо не е наред, тъй като за мнозина това положение наподобява е напълно обикновено.
Ето в този момент и „ Магнитски “. Ние не можем да се оправим с проблемите си и ще се наложи да ни оправи Америка. За наше положително. Ние не можем да тръгнем сами по пътя на свободата и демокрацията (тези две неща постоянно не са едно и също) и по тази причина, отново за наше положително, някой би трябвало да ни хване за ръка и да ни поведе. Какво? Съмнявате се, че описите по „ Магнитски “ не преследват и тази цел, че единствено сочат корумпирани нарушители, за които има данни, че са рискови за човешките права?
Да чуем какво споделя един от безспорните престижи по тези въпроси – Даниел Смилов:
„ Санкциите по закона “Магнитски ” – към този момент подкрепени и с паралелни наказания от Англия - са политически послания на Съединени американски щати и сътрудниците им към избрани страни и техните общества... Санкциите са за човеци, само че посланието е за системата като цяло “.
Забележете: това не е акт на правораздаване, празненство на справедливостта и протекция на потиснатите, а политическо обръщение. Тоест не е толкоз значимо дали обещано лице ще може да прави избрани финансови интервенции на територията на Съединените щати (когато това не им харесва, американците го вземат решение и без черни описи, както стана с NEXO), едвам се режисира ориста на даденото лице в личната му страна, както и на лица, свързани по някакъв метод с него, лица, които са се отклонили от верния път.
Друг престиж – Евгени Кънев – прибавя:
„ Апропо, евентуално „ Магнитски ” ще бъде ключът и към сформиране на държавно управление на ПП-ДБ с поддръжката на …ГЕРБ. Иначе - в идващия списък… “
Какво в идващия лист? Подготвя ли се подобен? Какво се крие зад това многозначително многоточие? Ще попадне ли в „ идващия лист “ всеки палавец, който към момента не е попаднал? И в случай че ще има последващи описи, и в случай че в тях ще попадат още хора, при изискване че не се вразумят, ние от кое място знаем това? Откъде го знаят нашите водещи анализатори и коментатори?
Тоест „ Магнитски “ не преследва за съответни действия, а за това дали си от вярната или неправилната страна на историята, по този начин ли? И каква е задачата на „ Магнитски “ – „ въвеждането на лични наказания във връзка с лицата, виновни за нарушение на правата на индивида и на правилото на върховенството на закона “, както е по формулировка, или задачата е „ сформиране на държавно управление на ПП-ДБ “?
Интересна данна получаваме от Клуб Z.
„ В петък, редом с оповестяването на имената на Владислав Горанов, Румен Овчаров, Николай Малинов, Александър Николов и Иван Генов от Съединени американски щати, английското държавно управление също разгласи наказания - за две от лицата по първия лист " Магнитски " - Делян Пеевски и Васил Божков. В следствие дипломат Диксън уточни, че английското държавно управление има доказателства “.
Че давайте ги тия доказателства, де! Защо ги стискате? Не е редно да се укриват доказателства за закононарушения. Изобщо, дано който има доказателства, да сезира с тях прокуратурата, вместо да я упреква, че нищо не прави. Иначе току-виж сме си помислили, че доказателства няма, а да си помислим такова нещо е кофти за чистотата на посланието.
И в случай че някой към момента подозира, че нашите, локалните анализатори и коментатори нещо са се объркали по отношение на задачите и дилемите на описите „ Магнитски “, да чуем а десерт какво споделя и самият началник на Службата за съгласуваност на глобите в администрацията на президента Джо Байдън – Джеймс О’Брайън:
„ Санкциите по световния закон „ Магнитски “ имат за цел да подсилят избора на България, който задълбочава нейната интеграция в Европа и съдействието със международните компании, както и диверсификацията на енергийните източници ",
Да „ подсилят избора “? Да задълбочат съдействието със международните компании? Това е отлично, няма нищо по-хубаво от верния избор и съдействието с верните компании, само че дано не го назоваваме „ правораздаване “, тъй като някой може да се обърка.
Изречено от служител с сходен сан, това е парекселанс самопризнание от страна на претендиращата за най-голяма и най-съвършена народна власт в света, че демокрацията би трябвало да се направлява, да се подбутва, да не се оставя на спонтанната воля на народите. Как става това направляване? Как става това подбутване? Не мога да се отърся от чувството, че някой особено идва да ми каже по какъв начин да се държа на изборите през април.
Д-р Петър Москов го изяснява добре:
„ Законът " Магнитски " е американски лустрационен закон. Той съдържа не юридически, а политически критерии… Истинската линия на войната е против всички тях [олигарсите, корумпиращи системата] и изисква български закон „ Магнитски “. Изисква лустрация! “.
Обяснява го добре, въпреки че го прекарва през учението си за лустрацията. Лустрацията е алената нишка на неговото (и на партията му) политическо говорене, нещото, което се надява да го направи ослепителен, с цел да завоюва почитатели, па въпреки и още веднъж на крилете на линчуването и саморазправата. Впрочем, потвърдено е, че у нас най-лесно се печелят почитатели на тези криле, само че те не могат да стигнат повече от 10-15% и са извънредно непостоянни – ще те зарежат в мига, в който се впишеш по някакъв метод в статуквото, да вземем за пример в мига, в който влезеш в Народното събрание. Но другояче доктор Москов е изцяло прав. „ Магнитски “ е бухалка, чиято цел е не да ограничи действието на този или оня незаконен олигарх в Щатите, а да го жигосах (лустрира) в личната му страна, да свърже с него всички, които има за цел да опетни, и да даде мощен агитационен мотив в ръцете на съперниците му.
Наречете ме както желаете, само че извънредно ме нервира една съответна линия в пъстрата ни народопсихология – сервилното, робско очакване някой да пристигна да ни оправи, а ние да чакаме по тил с вирнати нагоре лапички:
Още през 10 век княз Светослав Игоревич идва да завладее България и ние викаме òправния византийски арменец и ослепителен пълководец Иоан Цимисхий на помощ. Той прогонва Светослав Игоревич, само че пък самичък не помни да си тръгне и изпадаме в положението на това, което по-късно прекомерно фриволно ще нарекат „ Византийско иго “.
Турците безчинства, грабят и изнасилват – къде си, Дядо Иване, да ни освободиш! Дори и децата в „ Под игото “ са наясно, че няма да се оправим, до момента в който не дойдат руснаците да ни оправят.
Както през 19 век чакахме руснаците да ни избавят от турците, по този начин в средата на 20 век се надахме Хитлер да ни събере етническите ни граници. По-голямо оправяне от това – здраве му кажи!
След това викахме комунистите да ни оправят и да ни спасят от фашистите. Комунистите се явиха във типа на Съветската войска.
После започнахме да викаме капиталистите да ни оправят и да ни спасят от комунистите. Станахме напълно като в анимационния филм на Доньо Донев „ Умно село “. Влязохме в Европейски Съюз и НАТО и видяхме, че там не текат реки от мед и масло, животът си е естествен, работен, би трябвало да се работи и всичко останало. Заедно със светлата страна (свобода, конкуренция, пазар) се насладихме и на тъмната (престъпност и корупция). Заблуждавал се е всеки, който е очаквал нещо друго, както се заблуждава и в този момент, когато продължава да има вяра, че раят на земята е вероятен.
Днес взорите ни отново са отправени с вяра към някакви треторазредни вносни служители да ни оправят и избавят от самите нас…
Аз в действителност доста благодаря, най-искрено благодаря на всички международни положителни сили, които през вековете са се опитвали да ни оправят – и на Византия, и на Османската империя, и на Руската империя, и на Третия райх, и на Съветския съюз, и на Европейския съюз, и на Съединените щати, – единствено че един човек (а и един народ), в случай че не успее да се оправи самичък, никой не може да му помогне. И даже и най-добронамерените шефове по-скоро ще му навредят, в случай че му лишават самодейността и отговорността за личната му орис.
Има един доста прекрасен конкурс за християнска журналистика, на който аз до момента два пъти съм бил в журито. Той се назовава: „ Казвайте истината “. Да казваш истината е едно положително начало, универсално начало, с което можеш да подхванеш какво ли не. Е, аз споделям истината, пък вие си мислете каквото желаете. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ